Jin Monic е една от нашумелите в последните години български

...
 Jin Monic е една от нашумелите в последните години български
Коментари Харесай

5 истории на група Jin Monic

 Jin Monic е една от нашумелите в последните години български инди (б.р. - от independent) рок групи, част от лейбъла " Хомеовоксмюзик ". Петимата членове не се дефинират като професионални музиканти, а като група другари, споделящи обща пристрастеност към музиката. Те са изпълнявали своите характерни, леко меланхолични песни на фестивали като Spirit of Burgas през 2015 година, Wrong Fest (2016), в програмата са за тазгодишния Hills of Rock в Пловдив. Популярни са и техните клубни концерти, като са били и съпорт на паметната съветска група " Моторама " през 2016 година Тази пролет следва излизането на новия им миниалбум Black Beaches. В групата са Николай Иванов (вокали), Ивайло Василев (китара, вокали), Боян Дечев (китара), Джокич Стефанов (бас) и Георги Иванов (барабани).

 

1. Провалената подготовка

" Репетиционни номади – такива бяхме в годините, преди да се установим в общо помещение с " Остава ". Моцарт - именит плевенски мултиинструменталист, по-известен като барабанист на Casual Threesome и притежател на музикални студиа, е пътеводна светлина на Jin Monic от самото ѝ основаване. На Моци се постановяваше постоянно да сменя локациите на студиото си и минавайки през " Красна поляна ", центъра, Сточна гара, в един миг галактическата му инсталация и предприемаческият му музикален дух кацнаха в едно подземно помещение в Гара Елин Пелин. С бандата незабавно прегърнахме концепцията за новото място и действително пътувахме отвън София, с цел да усъвършенстваме уменията си ", споделя Ивайло. И продължава: " В една зимна вечер с Джокича бяхме потеглили за подготовка, само че с всеки километър по-нататък мъглата ставаше все по-ужасяваща. Тъй като още не бяхме привикнали с местоположението и взехме да се губим по пътя, обадихме се на останалите. Взеха да ни дават инструкции – тук наляво, там надясно, а към колата – единствено мъгла, даже не виждаш къде има директна да завиеш. Нещата взеха да се трансформират във фарс – въртяхме се в кръг, слизахме от колата, питахме някакви не по-малко заблудени хора, в един миг стигнахме до някакъв ремонт под един мост, където беше абсурд да се мине. След повече от час блуждаене немислимото стана факт – във времена на техническа и цифрова гражданска война, с съвременен 4x4 автомобил, с включена навигация, с жива връзка по телефона, с Джокича се върнахме на основния път и запрашихме назад към София, оставяйки момчетата да пият бира и да страдат по неналичието ни. "

 

2. Арктически мраз в Бургас

" В бандата постоянно водещо за решението дали да се впуснем в някаква интензивност е дали сме я правили преди и дали ще се забавляваме. Въпреки това, когато получихме покана да свирим на новогодишния празник в Бургас, леко се замислихме – да, не сме го правили и ще е занимателно, само че дали сме подготвени да пътуваме и да прекараме Нова година, свирейки на студения площад? ", спомня си Ивайло Василев. " Като никога решихме да желаяме висок за нашите стандарти хонорар - с концепцията, че надали ще бъде признат. Само че община Бургас явно беше подготвена да влага в индирок 2016 Нова година и одобри нашата оферта, а като главен реализатор ангажираха и нашите братя от " Остава ". Всичко изглеждаше отлично досега, в който разбрахме прогнозата за времето – арктически ледников галактически мраз, минус 12 градуса, усеща се като минус 40. През деня на 31 декември се втурнахме из бургаските магазини, преди да затворят - накупихме си пуловери, шалове, ръкавици, вълнени гащи и други Вечерта сцената беше " изцяло "  подготвена за метеорологичните условия – обхваната с винил, пълен към два милиметра, и две дребни вентилаторни печки в двата края на сцената. Ефектът от печките би бил като да скокна до плажа, да излея едно " Бургаско "  във водата и да кажа, че морето към този момент става за пиянство. Часът е 01:50. Излизаме на сцената. Пред нас – 15-ина премръзнали почерпени бургазлии. Крайниците ни – вкочанени. Естествено, първото парче от сетлиста ни - Down, е с някакво " къдраво " соло, за което се изискват гъвкави и топли пръстчета на лявата ръка – мисля, че съумях да изсвиря два-три верни тона. Николай пее, дъхът му замръзва и пада с тътен на земята. Около 18 минути по-късно уредниците ни споделиха да се спасяваме, преди да сме починали, и ние ги послушахме. Равносметката въпреки всичко беше най-високоплатеният ни гиг в историята за времето, прекарано на сцена. "

 

3. Рапърът с гипсирана ръка

" Заради неточност в графика на репетиционната един път се озовахме по едно и също време с някаква хип-хоп групировка. Бяха десетина индивида, които си пускаха семпли и импровизираха лириките си от горната страна – беше супер друго преживяване за привикналите ни на китарни кънтежи глави. Наложи се да се наместим в дребната зала на репетиционната и си действахме по проект. На една от почивките ни хрумна да извикаме някой от прилежащата зала да удари едно рап включване с нас. Влязох, видях едно момче с гипсирана ръка и го убедих да прескочи при нас. В средата на едно наше парче - Fake, пристигна неговият миг и той взе да реди мегасилни спонтанни лирики. Направихме още едно-две неща дружно, изкефихме се и се разбрахме някой път да го включим на наш гиг. Записах си телефона му като Томи Гипс. Както постоянно се случва, концепцията си остана единствено положително желание. Няколко години по-късно бях на концерт на Ицо Хазарта и видях Томи Гипс леко нервозен до сцената. Напомних му по какъв начин сме репетирали и той се сети, че е било доста крепко. Пет минути по-късно Хазарта го предложения на сцената да изпълнят дружно " Имам човек " и се оказа, че това е Homelesz, който сега е един от изгряващите яки български рапъри ", споделя Ивайло.

 

4. Как видяхме НЛО

" Миналото лято станах горделив притежател на няколко каравани в един черноморски къмпинг и с Ивайло от бандата постоянно ги посещавахме ", споделя на собствен ред Николай. " При едно от уикенд визитите ни, на които се изливаше порядъчно количество коктейли и бяло вино, бяхме измежду нощ на близкия плаж с китара и няколко Jin Monic групита в нетрезво положение. Небето беше ясно и цялостно със звезди, леките талази умерено се клатушкаха към брега на метри от нас и целият плаж беше празен, единствено за нас. Падаше огромно купонясване, до момента в който някой от нас не видя необичайно съзвездие в небето. Показа го на останалите и замлъкнали, проследихме с погледи няколко десетки звезди с друга величина, подредени в редица, които постепенно се движеха от единия към другия завършек на небосклона. С крясъци: " Ставай, Йордане, виж! Извънземни! Извънземни!!! ", събудихме едно заспало до нас групи и зяпнахме още веднъж нагоре с невярващи очи. Съзвездието се изниза и ние стояхме безмълвни, пресмятайки мислено какъв брой сме изпили и какво въобще се случва. Някой отвори още една бутилка вино и както седяхме, пробвайки се да съберем мислите си и да преценим дали очите ни не са ни излъгали, съзвездието се появи още веднъж от различен ъгъл на небосклона и още веднъж мина над нас. На сутринта някой пусна в Гугъл няколко основни думи, с цел да потърсим пояснение на феномена, на който станахме очевидци, и се оказа, че са били някакви спътници на Space X. "

 

5. Хамали и роботи

" При едно от преместванията на репетиционната на Моцарт взехме решение да му оказваме помощ ", спомня си Николай. " След като огромният просташки камион пристигна на новия адрес, на който преди време се е помещавала зала за фитнес, взехме каса бира от близкия магазин и се заехме радостно да стоварваме апаратурата на Моци и да я вкарваме по едни стълби надолу в помещението, планувано за репетиционна. То се оказа потънало в прахуляк и ентусиазмът ни, обвързван с новото място, незабавно посърна при мисълта за това какъв брой време и старания ще са ни нужни да го приведем в приложим тип. Тогава ми присветна, че у дома имам нов робот за почистване - от тези, които човек пуска у дома и те обикалят по пода по някакви техни си правила, до момента в който не изчистят всичко. Фирмата за роботи в тогавашната ми работа ни беше клиент и ни бяха оставили няколко бройки да се научим по какъв начин работят. Светкавично го донесох от нас и в никакъв случай няма да не помни по какъв начин с искра в очите тримата с Моцарт и Ивайло го слагаме в средата на прашното помещение, пускаме го, той потегля напред, минава тъкмо два метра и стопира с задействани всевъзможни мигащи светлинки и пищящи звукови сигнализации. Оказа се прекомерно мръсно за него. Не помня какъв брой време ни лиши да почистим новата репетиционна на ръка, само че по-късно два дни обезпрашавах робота с всичките му четчици и филтри, с цел да мога да го върна в офиса в естествен тип. "

 
Източник: segabg.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР